Съюз на гъбопроизводителите в България

Вход за членове



Календар

Ноември 2018
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930

Кой е тук?

В момента има 12 посетителя в сайта

Реклама

Статистика

Членове : 3
Съдържание : 26
Брой прегледи на съдържанието : 68978

Сметки

БАНКОВА СМЕТКА НА СГБ:
Търговска банка ДФЦ -
Пловдив офис Цар Борис
IBAN    BG24DEMI92401000056352
BIC       DEMIBGSF
Сряда, 14.11.2018
Обичат ли гъби в агроминистерството

Обичат ли гъби в агроминистерството?

Илиана Димитрова за мерките, които държавата трябва да вземе в защита на бранша

Илиана Димитрова, председател на Съюза на гъбопроизводителите

Илиана Димитрова се надява на активен диалог с министерството

Производителите на култивирани гъби у нас от години са в периферията на държавното внимание. В четвъртък четирима представители на Съюзът на гъбопроизводителите в България (СГБ) се срещнаха с министър Димитър Греков и експерти, за да споделят проблемите си и да представят идеи, които са в полза не само на бранша, но и на страната. Какво предложи СГБ разказа пред АгроПловдив.БГ председателят на организацията Илиана Димитрова.

Идея 1: Минимални цени на вноса

“Един от сериозните проблеми на българските гъбопроизводители е вносът от Полша”, обясни Димитрова. Оказва се, че печурките от тази страна се продават у нас за 0.75 евроцента – цена, която е под себестойността им. В родината си, полските производители предлагат гъбите от 1.10 до 1.60 евро. “Предложението ни е да се въведе минимална цена за вносителите. В момента съществува списък с индикативни цени при вноса от трети страни. Искаме той да е валиден и за държавите от ЕС. Това ще защити не само нас, но и всички земеделски производители”, обясни Илиана Димитрова.

Идея 2: Точен поглед върху пазара

гъби

Модерното производство на гъби изисква големи инвестиции – около 600 евро на квадрат

Националният статистически институт проследява вноса на стоки, които са на стойност над 200 000 лева чрез Интрастат – декларации, които се подават в НАП. Вносът на гъби обаче не се следи от НСИ, тъй като има множество дребни вносители, чиято продукция не достига въпросните 200 000 лева. Така имаме огромен внос, който се изплъзва от наблюденията. Проучвания на СГБ показват, че около 5-6 хиляди тона гъби влизат в България годишно отвън. Това количество представлява около 50-60% от националното, което е около 10 000 тона. Но ако прагът за деклариране стане по-нисък, институциите ще имат по-ясна представа за пазарната ситуация у нас.

Идея 3: ДДС за всички

Данъкът върху добавената стойност е задължителен при оборот над 50 000 лв. и пожелателен при по-малките приходи. Това автоматично поставя гъбопроизводителите на две писти – едните продават с 20% по-скъпо и тяхната стока неконкурентна спрямо нерегистрираните по Закона за ДДС, посочи Илиана Димитрова. Според Съюза, условията трябва да се изравнят и всеки земеделски производител да е задължен да отчита продажбите с касови апарат. “Иначе всеки търговец, който се е регистрирал като земеделски производител, крие обороти, ползвайки земеделските  преференции”.

Идея 4: 5% за земеделските продукти

Съюзът предлага на агроминистерството да задейства законодателни промени в ЗДДС, които да намалят ставката за селскостопанската продукция на 5%.

Идея 5: Специални наредби за гъбите

Санитарните изисквания към гъбопроизводителите са силно завишени, тъй като не са специфични за подсектора. Те са уеднаквени с тези на месопреработвателите например. От тях се изисква да работят по правила, които са по-сурови и от тези в една хирургия. От Съюза предлагат да разработят наредба, която да въведе нормалност в работата им.

Установено е, че разходине, които един производител на гъби прави за един квадратен метър работна площ са същите като на зърнопроизводител за един декар. Това обаче по никакъв начин не се отчита в нормативите на министерството. Това наказва бранша откъм субсидии. В анкетната карта, която гъбарите попълват при регистрацията им в земеделските дирекции, се записва работната площ по нотариален акт. Изобщо не се отчита, че върху 100 квадрата могат да се поставят 4 етажа стелажи и на практика разгърнатата работна площ да стане 400 квадрата.

МАЛКО ЦИФРИ

В България има около 2000 производители на гъби, но 90% от тях са дребни. Най-концентрирани са в Пловдивска област.  Годишното им производство е 10 000 тона.

През 1989 г. гъбопроизводството у нас е предлагало 9000 тона годишна продукция. Три години по-късно, с разпадането на Централния кооперативен съюз, то се е сринало до 2000 тона.

До 2000-а година в Полша почти не са се отглеждали култивирани гъби. През 2004 г. обаче заради активната държавна подкрепа и насочването на европейските субсидии към това производство годишната продукция там става 130 000 тона. Две години по-късно вече е 260 000 това. В момента в европейската лидерска тройка на най-големите производители на гъби са Холандия, Франция и Полша.