Съюз на гъбопроизводителите в България

Вход за членове



Календар

Ноември 2018
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930

Кой е тук?

В момента има 9 посетителя в сайта

Реклама

Статистика

Членове : 3
Съдържание : 26
Брой прегледи на съдържанието : 68975

Сметки

БАНКОВА СМЕТКА НА СГБ:
Търговска банка ДФЦ -
Пловдив офис Цар Борис
IBAN    BG24DEMI92401000056352
BIC       DEMIBGSF
Сряда, 14.11.2018
Заради безбройните посредници: Цените на печурките растат като гъби от парника до клиента

Около истерията с постоянно нарастващите цени на храните по световните борси, си поставихме за цел да изследваме какво се случва с култивираните гъби по пъгя от производствените стелажи до трапезата на българина. Стопаните са прави, че веригата е твърде дълга и хрантути твърде много кралимарковци на търговската надценка. Проучване на сдружение “Печурка” показва, че 80% от гъбите в София се търгуват в големите вериги, а под 20% на откритите маси по пазарите.

В Пловдив, Варна и Бургас съотношението е 50/50 и единствено в малките градове превес все още имат кооперативните пазари. Затова пък в селата всичките култивирани гъби се продават в малките магазини, които зареждат стоката си от борсите или от големите вериги. През изминалата седмица най-масово продаваната гъба у нас - култивираната печурка от първо качество, се е изкупувала на място в гъбарниците по 1,70-1,80 лв. за килограм. В същото време на основните тържища - столичните “Дружба” и “Слатина”, и борсата в пловдивското село Първенец, цените на едро са се движели между 2,40 и 2,60 лв. На масите за производители по все още съществуващите открити пазари цената е била около 3,50 лв., а в хипермаркетите печурките са се предлагали на крайните потребители между 5,20 и 8,00 лв. за килограм в зависимост от разфасовката. В същото време най-скъпата печурка на борсата в Хамбург, доставена от холандски производител, е струвала 1,92 евро, или около 3,75 лв. Нищо необичайно за доста дивия роден пазар. Въпросът е кой и как плаща данъците върху тлъстата добавената стойност от близо 200 процента и то като се приспадне фирата от изтъргуваната гъба.

Най-вероятно не се плаща, защото веригата е прекъсната в самото начало, а и няма много мераклии да се ровят в кирливите ризи на отрасъла. Родните стопани сами разбират, че няма как стоката им да върви, когато кило гъби в магазина струва 7,80 лв, а килограм охладено пилешко без кост - 6,25 лв. На всичко отгоре точно високата цена при доставките на култивирани печурки в големите вериги прави гъбата атрактивна за вносителите и пазарът лесно се залива с редовен внос от Полша или контрабанда от Китай. Родните производителите обаче, като типични българи, се опъват като магарета на лед и не искат да се съгласят, че проблемът все пак тръгва от тях самите.


Призраци и фантоми


В предишните години земеделците си бяха издействали от властта екстрата да не плащат данъци и на практика да не водят никакво счетоводство. Те предоставяха продукцията си на прекупвачи срещу хвърчащи документи с глупавата номенклатура приемо-предавателни протоколи. На тези листове обикновено двете страни вписват само някакво случайно избрано количество гъби, а търговецът сам определя покупната цена в документа и протоколът става удобна база за по-нататъшното ценообразуване. Гъбата обикновено минава през 2-3 ръце, докато стигне до магазина, а следите на неплатените налози върху надценката се замитат чрез фактури от фирми фантоми. На всичко отгоре част от прекупвачите са се изхитрили да се регистрират като земеделски производители, макар че не са стъпвали в гъбарник през живота си. Заради липсата на каквато и да е връзка между информационните масиви на Министерството на земеделието и финансовите служби обаче, спекулантите се маскират на земеделци и пишат в данъчните декларации каквото им хрумне. Така човек, регистриран като собственик на един гъбарник, можеше да узакони стотици хиляди левове приходи, макар че на съотношение между заявените площи за отглеждане на гъби и уж набраната продукция световните лидери в бранша - холандците, могат само да завиждат.