Съюз на гъбопроизводителите в България

Вход за членове



Календар

Февруари 2025
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728

Кой е тук?

В момента има 6 посетителя в сайта

Реклама

Статистика

Членове : 3
Съдържание : 26
Брой прегледи на съдържанието : 155678

Сметки

БАНКОВА СМЕТКА НА СГБ:
Търговска банка ДФЦ -
Пловдив офис Цар Борис
IBAN    BG24DEMI92401000056352
BIC       DEMIBGSF
Понеделник, 17.02.2025
Фалитът като чистилище в земеделието

Производството на култивирани гъби у нас агонизира в тежки рани, придобити вследствие на многогодишния престой в дебелите сенки на сивата икономика

Фалитът, освен некомфортно за самите фалиращите явление, често е оздравителен за даден отрасъл и дори за стопанството на цели държави. Процесът е добре познат на Запад. Фалитът дори се смята за движеща сили на американската икономика. У нас обаче краят на една стопанска дейност поради несъстоятелност на собствениците се приема за апокалипсис - пада голямо вайкане и разбиващи сърцето истории. Христоматиен пример за оздравителната роля на фалита в икономиката е масовото харакири, което си готвят производителите на култивирани гъби у нас. Отрасълът явно има нужда от тотална профилактика и поредицата фалити по всички нива на веригата са на дневен ред. Те идват, за да спрем да ядем най-скъпите гъби в Европа, а и за доброто бъдеще на онези, които все пак ще оцелеят в битката на пазара.


Свикнали от десетилетия да действат в лоното на сивата икономика, гъбарите у нас не явно успяват да отговорят на новите изисквания за качество и стандартите за безопасност на храните на общия европейски пазар. Така всеки момент те ще развеят бялото знаме в битката с по-близки и далечни конкуренти. Изместването на реалните продажби на пресни плодове и зеленчуци към добре организираните в счетоводно отношение големи търговски вериги, е поредният пирон в ковчега на родното гъбопроизводство. Разглезени от годините на зрелия социализъм, когато стоката им носеше валута и се ядеше на корем от Близкия изток до Скандинавието, гъбарите не са свикнали да си плащат за дяволъка.


Счетоводството им все още стига до халваджийския тефтер, производствените площи не се регистрират в реални граници, а 90 процента от производителите са абсолютни непознати за масивите на данъчната и осигурителната система.


В същото време стопаните непрекъснато реват, че спекулантите по тържища и борси им пият кръвта с огромни надценки, а стоката им е непродаваема заради евтиния внос от Полша. Подобна песен всъщност пеят всички родни производители на зарзават, без да признават, че проблемът всъщност тръгва от тях самите.


Спасяват човечеството неведнъж


Висшите гъби са се превърнали в желана и вкусна храна за човека от незапомнени времена. Тези безхлорофилни организми, които играят изключително важна роля в природния кръговрат, са се оказали от изключителна полза за хората. Хилядолетия наред гъбите участват в разграждането на мъртвата органична материя и осигуряват живот за милиони други организми. Във времената на големите климатични промени те са спасили живота на земята, като са се превърнали в единствена храна за останалите организми. Освен всичко това много от гъбите притежават забележителни вкусови качества и са предпочитана храна още от древността. Те могат да задоволят изцяло нуждите на човека от микроелементи и са пълноценен заместител на месото. Богати са на протеини, витамини, ензими и др. Количествата ядивни гъби обаче, които предлагала природата на човека, са се оказали твърде малко. В този смисъл култивирането на гъбите от край време е било мечта на човечеството.
Още преди 4000 хил. години азиатските народи започнали да отглеждат някои видове в специално изградени стопанства. Старите майстори наблюдавали как гъбите се развиват по естествен начин в природата и опитвали да им създават същите условия.


В Европа най-добре се развила култивираната печурка. Първите стопанства създали французите, които отглеждали гъбата върху силно сламест конски тор. Разрастването на производство довело до развитие на науката, свързана с гъбите. Днес по света работят хиляди стопанства, лаборатории, заводи и цели научни институти, които разработват и въвеждат модерни технологии, нови, високо продуктивни щамове, машини... Непрекъснато се увеличават добивите, което пък води до продуциране на нови пазарни стратегии.

По данни на Harsh и Joshi световното производство на култивирани гъби непрекъснато расте и в момента надминава 3 000 000 тона на стойност около 10 милиарда US$ . На фона на това развитие на отрасъла в световен мащаб гъбопроизводството в България среща все по-големи трудности - изоставаме в технологично отношение, техническата снаряженост на стопанствата е на нивото от времето на Студената война. Като резултат добивите са ниски, а себестойността на продукцията - висока. Наука, свързана с развитието на отрасъла, на практика не съществува от десетилетия, а производството е оставено на автопилот.